В град от суета живея аз
и сиви краски багрят розови мечти,
изминава в лутане час след час,
копаят пропасти- користни лъжи.
Съзнанието се дави в безвкусен лукс,
в пародия на измислени лица и светове,
индивидуалността поддава се -
извисява в комири зелени богове.
В град от суета живея аз,
но не потъвам в сивото море,
всяка утрин будена от твоя глас -
надживявам тъмните светове. ...