Градчето
Малък град... Ала много Обичан!
Знам... на хубости много - Богат!
Аз се връщам при теб като птиче,
към гнездо - всред любима Гора!
Тук ветрецът е друг. И звездите.
Пак вкусът - на коматецът Хляб!
И самата… Любов! А, Мечтите...
Идват точно - с Вечерния хлад!
После някак си, Времето спират
и нощта става тежка - от сласт,
а Щурчето - с вълшебната лира,
тихо свири... Май - есенен Валс.
Светлини, виж накрая пробиват,
с мъка - тънък отвор... за Деня!
В кафенето, присядам - Ефирен,
октомврийски дъждец... заваля!
Но за кратко, че Слънчева арка,
сякаш, Вход е – към Нова... земя,
там, жените са с погледи жарки,
с най - красиви, южняшки Лица!
И ти спират дъха! Те - и Паркът,
с ромоляща, виж, в него – Река,
с дъх - на Езеро, скътало тайни,
под снагата на Пирин... А – Тя,
Планината все пази - Градчето
и от Студ и от Сняг, от... Мъгли,
а в горещото Лято, в подкрепа,
го погалва със - лекичък Бриз!
И когато, Сандански - се скрива,
зад порталите, райски... Момче,
в миг си казваш: Телата умират,
но душите се връщат, тук... Все!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Колев Всички права запазени
