19.07.2019 г., 7:41

Гради камбанария

949 14 18

С обувките, които взех назаем,

катерих кулите ти каменни!

Износвам с радост дните си под наем –

пролуки на колибки сламенни.

 

На възлите разпънати се спъвах.

Полученото си раздавах... Бях!

Сърцето мое с твоето загъвах

и на ръба на гръдна кост мълчах!

 

Пресичах пътища на черни котки...

В кибритена издраскана кутия –

обувчиците светят!  Като лодки!

Мой звън крилат! Гради камбанария...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимира Чакърова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...