19.07.2019 г., 7:41

Гради камбанария

946 14 18

С обувките, които взех назаем,

катерих кулите ти каменни!

Износвам с радост дните си под наем –

пролуки на колибки сламенни.

 

На възлите разпънати се спъвах.

Полученото си раздавах... Бях!

Сърцето мое с твоето загъвах

и на ръба на гръдна кост мълчах!

 

Пресичах пътища на черни котки...

В кибритена издраскана кутия –

обувчиците светят!  Като лодки!

Мой звън крилат! Гради камбанария...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимира Чакърова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...