Градина
Градина
Лятна цветна градина (отвънка пее море)
седнали на пейка двамина (и се чувстват добре),
прегърнати, нежно си шепнат (тайни, знайни и незнайни)
дърветата леко ги дебнат (от слънцето ги крият омайно).
И ето, появила се буря (кръстена с гръмкото име "Страх")
дърветата обрули (морето зарева от вятъра пернато с замах),
и ето вихрушката мъглива (както хорски думи и злост)
покрай девойката се увива (и бушува край нея на пост).
Но те здраво държат се (или това е просто блудна мъгла)
и страстно кълнат се (че винаги ще бъдат една душа),
но бурята усетила нещо (напира своя дял да отнесе)
трябва да се разбере, че е горещо (нейното нежно сърце).
Лято, цветна градина (отвън морето мълчи).
Пейка, седнали пак са двамина (дали небето е сухо или има сълзи),
прегърнати, те ще си кажат (истината, горяща във тях).
На бурята ще покажат (те никога не са познавали "Страх").
06.08.2007 20:45
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Иванов Всички права запазени
