X-real (Иван Иванов)
175 177
Sep 5, 2007, 10:24 PM

Градина 

  Poetry
670 0 8

    Градина
 
 Лятна цветна градина (отвънка пее море)
 седнали на пейка двамина (и се чувстват добре),
 прегърнати, нежно си шепнат (тайни, знайни и незнайни)
 дърветата леко ги дебнат (от слънцето ги крият омайно).
 
 И ето, появила се буря (кръстена с гръмкото име  "Страх")
 дърветата обрули (морето зарева от вятъра пернато с замах),
 и ето вихрушката мъглива (както хорски думи и злост)
 покрай девойката се увива (и бушува край нея на пост).
 
 Но те здраво държат се (или това е просто блудна мъгла)
 и страстно кълнат се (че винаги ще бъдат една душа),
 но бурята усетила нещо (напира своя дял да отнесе)
 трябва да се разбере, че е горещо (нейното нежно сърце).
 
 Лято, цветна градина (отвън морето мълчи).
 Пейка, седнали пак са двамина (дали небето е сухо или има сълзи),
 прегърнати, те ще си кажат (истината, горяща във тях).
 На бурята ще покажат (те никога не са познавали "Страх").
 
 06.08.2007    20:45

© Иван Иванов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??