26.06.2006 г., 22:56

Градина на живота

874 0 8

 

     Градина на живота

 

 

 

 

 

 

Градината е цяла в нежен цвят,
осеяна  е  тя  във всички  багри.
Омайват сладко със своя аромат
събуждат чувствата  позаспали

Градината ми  цялата е в рози -
красиво цвете ,  носещо  омая.
И  затаила дъх , запазвам този
прекрасен образ  като  в  рая.

Какъв е този  тайнствен аромат?
И как цъфти и силно омагьосва?
По кралски идва  тя в  този  свят,
небрежно , царски ни докосва.

Когато дойде есента студена
и цветето ми вече не цъфти,
с него аз потапям се сломена
и чакаща пак пролетните дни.

Ала така е май със  всички  нас
замираме очакващи живота свой
и знаем, че умирайки сега за час
отново ще се възродим в тя и той.

Копнежът никога не се загубва,
надеждата пък дава ни крила.
Истинската свобода не се заробва
и винаги  оставя някъде  следа.

От  нас  единствено  зависи
каква следа оставяме в света ...
От искрените чувства , мисли
навярно ще е вечна и добра.

  23.05.2006


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анета Саманлиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря Гали.
    Инвентаризация ли правиш
    Това е от първите, като го гледам ...

    Поздрав и усмивка.
  • Поздравления мила Етчи!
    И си много права,4е от нас единствено зависи каква следа ще оставим в света!!!
    Отлично си го казала!
  • супер е
    Браво
  • Благодаря ви много за думите и за това че сте прочели отново моите неща , това ми дава повод да се усмихвам в сърцето си .
    Желая ви нежност и обич в света .
    И много доброта .
  • От нас единствено сега зависи
    каква следа оставяме в света
    От искрените чувства , мисли
    навярно тя ще бъде вечна и добра
    Много прочувствено! Поздрави от мне!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...