26 jun 2006, 22:56

Градина на живота

  Poesía
877 0 8

 

     Градина на живота

 

 

 

 

 

 

Градината е цяла в нежен цвят,
осеяна  е  тя  във всички  багри.
Омайват сладко със своя аромат
събуждат чувствата  позаспали

Градината ми  цялата е в рози -
красиво цвете ,  носещо  омая.
И  затаила дъх , запазвам този
прекрасен образ  като  в  рая.

Какъв е този  тайнствен аромат?
И как цъфти и силно омагьосва?
По кралски идва  тя в  този  свят,
небрежно , царски ни докосва.

Когато дойде есента студена
и цветето ми вече не цъфти,
с него аз потапям се сломена
и чакаща пак пролетните дни.

Ала така е май със  всички  нас
замираме очакващи живота свой
и знаем, че умирайки сега за час
отново ще се възродим в тя и той.

Копнежът никога не се загубва,
надеждата пък дава ни крила.
Истинската свобода не се заробва
и винаги  оставя някъде  следа.

От  нас  единствено  зависи
каква следа оставяме в света ...
От искрените чувства , мисли
навярно ще е вечна и добра.

  23.05.2006


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анета Саманлиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря Гали.
    Инвентаризация ли правиш
    Това е от първите, като го гледам ...

    Поздрав и усмивка.
  • Поздравления мила Етчи!
    И си много права,4е от нас единствено зависи каква следа ще оставим в света!!!
    Отлично си го казала!
  • супер е
    Браво
  • Благодаря ви много за думите и за това че сте прочели отново моите неща , това ми дава повод да се усмихвам в сърцето си .
    Желая ви нежност и обич в света .
    И много доброта .
  • От нас единствено сега зависи
    каква следа оставяме в света
    От искрените чувства , мисли
    навярно тя ще бъде вечна и добра
    Много прочувствено! Поздрави от мне!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...