Градините на Ева_IV
Сега е модно
да се говори
за миналите
животи.
Знам, че ние с теб
сме се срещали вече
във Вечността.
Идваш насреща
усмихнат.
Сърцето ми
тича пред мен
под ръка
с надежда,
а разумът
ме дърпа
назад.
Със сигурност
сърцето ми
е забравило
болката
и раните,
но разумът ги пази
някъде
във паметта ми.
Може би затова
думите
замръзват
върху устните ми
непроизнесени,
а дланта ми се свива
като овъглен
есенен
лист
в пожара
на твойта ръка.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Людмила Игнатова Всички права запазени
