Градините на Ева_IV

11 jun 2007, 19:33

Poesía

460 0 3

Сега е модно

да се говори

за миналите

животи.

Знам, че ние с теб

сме се срещали вече

във Вечността.

Идваш насреща

усмихнат.

Сърцето ми
тича пред мен
                                     под ръка
                                                    с надежда,

а разумът
ме дърпа

назад.

Със сигурност

сърцето ми

е забравило

болката

и раните,

но разумът ги пази

някъде

във паметта ми.

Може би затова

думите

замръзват

върху устните ми

непроизнесени,

а дланта ми се свива

като овъглен

есенен

лист

в пожара

на твойта ръка.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.