Jun 11, 2007, 7:33 PM

Градините на Ева_IV

  Poetry
633 0 3
 

 

Сега е модно

                   да се говори

за миналите

                     животи.

Знам, че  ние с теб

сме се срещали вече

                               във Вечността.

Идваш насреща

                         усмихнат.

Сърцето ми
тича пред мен 
 
                                     под ръка 
                                                    с надежда,

а разумът
                         ме дърпа

                                                назад.

Със сигурност

сърцето ми

                    е забравило

болката

               и раните,

но разумът ги пази

                                          някъде

във паметта ми.

Може би затова

                           думите 

замръзват

                   върху устните ми

                                                        непроизнесени,

а дланта  ми се свива

като овъглен

                              есенен

                                           лист

в пожара

                 на твойта ръка.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Людмила Игнатова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...