Градините на Ева_IV
Сега е модно
да се говори
за миналите
животи.
Знам, че ние с теб
сме се срещали вече
във Вечността.
Идваш насреща
усмихнат.
Сърцето ми
тича пред мен
под ръка
с надежда,
а разумът
ме дърпа
назад.
Със сигурност
сърцето ми
е забравило
болката
и раните,
но разумът ги пази
някъде
във паметта ми.
Може би затова
думите
замръзват
върху устните ми
непроизнесени,
а дланта ми се свива
като овъглен
есенен
лист
в пожара
на твойта ръка.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Людмила Игнатова Все права защищены
