14.11.2014 г., 22:18

Градински букет

566 0 0

 Дойде денят, в който пак се влюбих, 

денят, в който разцъфнах пак.

Денят, в който бих направила всичко, 

отново, 

за шепа любов.

 

 

Като палитра свежи цветове 

в моето сиво ежедневие 

се изсипа и дойде.

Като бурен огън неукротим 

ме изгаря твоето желание.

Желанието ти да бъда с теб/до теб.

 

И дните стават по-кратки,

всичко е свежо някак, 

градински букет от цветя подари ми

и остави в мен отпечатък. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Въображение Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...