Градска идилия
Още слънце не огряло,
спи градът под млечно наметало,
само някъде в далечината
на трамвай протракват колелата,
в клоните на кестен достолепен,
малка точица главица вири,
спала-недоспала, с чуруликащо гласче
химна на изгряващия ден ни свири,
Тук-таме разсънени коли
с грохотна прозявка поздравяват,
някой подранил по улицата заситни,
пелената бавно изтънява,
слънчев лъч си път проби,
и отсреща покривите озарява,
чуруликането в хор изви,
а денят в поредната гълчава.
Градско, ежедневно и познато,
нов ден вече влезе през вратата -
нова дата в календара на стената,
Витоша и тя прогонила мъглата
се усмихва цялата в позлата!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© П Антонова Всички права запазени
