Ramadan1995 (Раммадан Л.К.)
253 395
7.05.2020 г., 18:00 ч.  

Градско утро 

  Поезия » Пейзажна, Философска
671 1 5

ГРАДСКО УТРО

 

През стъклото гледам две листа

как свенливо галят се в сумрàка.

По стъклото с нокти криви трака

пак любовницата Самота.

 

Нейде вън дочувам бодър шум

на коли и пешеходци свежи.

Всички имат си безброй стремежи,

аз пък имам си разстроен ум…

 

В стаята ми въздухът е тлъст,

няма тука изход към простора…

Как при толкова мил’ярда хора,

прав не носи никой своя кръст?!

 

Лесно е да съдиш друг човек.

Но защо гнетят ме смешни скърби

и защо така съм се прегърбил

под венеца груб и кръста лек?!...

© Раммадан Л.К. Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много благодаря! Искрено се радвам, че стихотворението въздейства по някакъв начин на емоциите и мислите ви.
  • "Всички имат си безброй стремежи,
    аз пък имам си разстроен ум…"
    Съвсем не изглежда разстроен, или пък и моя е такъв, щом така ми хареса стихотворението. Поздравления!
  • Всеобхватно ! Харесва ми! Поздравления!
  • Харесвам това:
    "Лесно е да съдиш друг човек.
    Но защо гнетят ме смешни скърби
    и защо така съм се прегърбил
    под венеца груб и кръста лек?!."
  • Хубавите неща намират път. Те не търсят внимание и временна слава.
Предложения
: ??:??