valqka (Валентин Василев)
517 2126
30.10.2015 г., 15:30 ч.

Градуси 

  Поезия
333 0 3

 

 

 

Защо ли тъжни мисли

есента понякога навява.

Нали е цветиста и красива.

Дали защото влажно застудява

и нещо в нас изстива,

че това, което сме обичали в омая

вече си отива ...

слънцето златисто, зелените листа,

бездънната небесна синева,

чайки по скалите на брега,

споделените мечти под бялата луна ...

и нов колаж във сиво

присвива твоята душа ...

облаци слънцето закриват,

голеят смълчани дървеса,

морски далнини мъгливи

обсебват твоя малък свят ...

Знае ли човек,

философски феномен е

в живота ни нелек,

от чувства обусловен,

нещо да те топли, когато се прераждаш

и да стинеш, когато го изпращаш ...

 

 

 

 

 

 

© Валентин Василев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Запрян, Мария, Ева, Мисана, Солвейг, благодаря ви приятели! Топли поздрави от мен!
  • Накара ме да се замисля, Вальо. Разгледал си есента през призмата на едно философско проникновение и от различни аспекти. И да, тя натъжава, защото е предпоследен сезон в човешкия живот. Все още имаме желание и възможности да си задаваме въпроси. Зимата не е за разправяне.Тъга в нея няма, а само гола драма. Много хубаво, бих казал пастелено, стихотворение си написал /отличен 6/. Докосва носталгично. Поздравление!
  • ...!!!
Предложения
: ??:??