Градуси

Поэзия

516 0 3

Защо ли тъжни мисли

есента понякога навява.

Нали е цветиста и красива.

Дали защото влажно застудява

и нещо в нас изстива,

че това, което сме обичали в омая

вече си отива ...

слънцето златисто, зелените листа,

бездънната небесна синева,

чайки по скалите на брега,

споделените мечти под бялата луна ...

и нов колаж във сиво

присвива твоята душа ...

облаци слънцето закриват,

голеят смълчани дървеса,

морски далнини мъгливи

обсебват твоя малък свят ...

Знае ли човек,

философски феномен е

в живота ни нелек,

от чувства обусловен,

нещо да те топли, когато се прераждаш

и да стинеш, когато го изпращаш ...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

valqka (Валентин Василев)

Запрян, Мария, Ева, Мисана, Солвейг, благодаря ви приятели! Топли поздрави от мен!

2015-11-03T16:41:14+02:00
vega666 (Младен Мисана)

Накара ме да се замисля, Вальо. Разгледал си есента през призмата на едно философско проникновение и от различни аспекти. И да, тя натъжава, защото е предпоследен сезон в човешкия живот. Все още имаме желание и възможности да си задаваме въпроси. Зимата не е за разправяне.Тъга в нея няма, а само гола драма. Много хубаво, бих казал пастелено, стихотворение си написал /отличен 6/. Докосва носталгично. Поздравление!

2015-10-31T00:00:28+02:00
Eva55 (Евелина Стоянова)

...!!!

2015-10-30T22:36:56+02:00