Градуси
Защо ли тъжни мисли
есента понякога навява.
Нали е цветиста и красива.
Дали защото влажно застудява
и нещо в нас изстива,
че това, което сме обичали в омая
вече си отива ...
слънцето златисто, зелените листа,
бездънната небесна синева,
чайки по скалите на брега,
споделените мечти под бялата луна ...
и нов колаж във сиво
присвива твоята душа ...
облаци слънцето закриват,
голеят смълчани дървеса,
морски далнини мъгливи
обсебват твоя малък свят ...
Знае ли човек,
философски феномен е
в живота ни нелек,
от чувства обусловен,
нещо да те топли, когато се прераждаш
и да стинеш, когато го изпращаш ...
© Валентин Василев All rights reserved.
