Градуси

30 oct 2015, 15:30

Poesía

393 0 3

Защо ли тъжни мисли
есента понякога навява.
Нали е цветиста и красива.
Дали защото влажно застудява
и нещо в нас изстива,
че това, което сме обичали в омая
вече си отива ...
слънцето златисто, зелените листа,
бездънната небесна синева,
чайки по скалите на брега,
споделените мечти под бялата луна ...
и нов колаж във сиво ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Градуси

Искате да прочетете повече?

Propuestas