С асфалт, стомана и бетон
наследникът на Вавилон,
на Мемфуто и на Рим
расте безспир, непоклатим.
Светлеят тайнствените нощи,
във дните шум покоя гложди.
Под мощни жили електрични
реват стадата механични
и бълват газове отровни
във разновидности оловни.
Над кули- снажни великани
летят метални пеликани.
Все бързат хорските тълпи,
обречени на фалш съдби.
Чуй песента на този град,
изпълнена с безумен хлад!
" Тук съм аз, модерен Бог,
съдникът, законът строг!
Аз съм вчера, аз съм днес,
аз съм бъдеще - Прогрес!
Ти, човеко, в мен до гроб -
мой създател си и роб! "
2005 г.
© Асенчо Грудев Всички права запазени