По калдаръмените улици вървя
и сякаш нямат край извивките по тях.
Умислен в мрачната им сивота
търся спомен, който да ми каже да спра.
Криволича, сред аромата на кафе,
подправено с канела и сметана
и мириса на зима ме зове
пак образа ти в мен да си представям.
Градът е стар и пълен с много чувства,
оградите пропити от копнеж.
Градът е млад, докато ни чувства
как бясно във вените му ний течем.