1.05.2013 г., 18:27

Градът какъвто те направи

506 0 0

В простора, който търсиш из сенките на своя град,
не намираш ли щастие в сивото му ежедневие?
Из каменно-калните улици на своя град 
не намираш ли ти копняното спасение?
Спасение - какво? 
Гледаш смаяно и тръпнеш 8 да настане,
да се сгушиш в топлото легло.
Да се скриеш, да потънеш надълбоко,
далеч от своите срамни мисли, думи, грехове.
Тези, които цялостно отдалечават и зариват с пръст онова "дете".
Детето от кварталната площадка, правещо кръгчета със своето златисто колело,
взирайки се в птиците в простора, винаги питащо "защо? :O"
И запитвам се... няма ли я цветната магия у твоя разум сух,
няма ли ги звуците на свободата или животът те направи тъй безверно глух?
Онемял и безразсъден,
скитащ се из градското депо, 
лесно отегчаващ се и муден, 
 не осъзнавайки защо.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Саси Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...