28.10.2015 г., 16:24

Градът (София)

785 0 1

                                                      Градът (София)

 

Градът ни е шумен, градът ни е прашен,

понякога нощем дори е и страшен.

Зимата в бяло, през пролетта цветен,

харесвам те топъл, харесвам те летен.

С есенна премяна облечен,

понякога близък, понякога далечен.

 

Живея, тук роден съм аз,

разхождам се и дишам въздуха замърсен,

на този град красив и вековен,

и въпреки това го чувствам близък и свой,

тук всяко момче мечтае да стане герой.

 

В него родиха се мойте деца,

живеят в него тук и сега,

растат,учат и играят щастливи,

развиват се и стават все по-игриви.

 

Дали ще останат Тук не знам,

дали ще оставят татко си сам,

зависи от мен и от тях,

или ще потърсят щастието си 

другаде - не е Грях!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Миленов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...