Градът (София)

Градът ни е шумен, градът ни е прашен,

понякога нощем дори е и страшен.

Зимата в бяло, през пролетта цветен,

харесвам те топъл, харесвам те летен.

С есенна премяна облечен,

понякога близък, понякога далечен.

Живея, тук роден съм аз,

разхождам се и дишам въздуха замърсен,

на този град красив и вековен,

и въпреки това го чувствам близък и свой,

тук всяко момче мечтае да стане герой.

В него родиха се мойте деца,

живеят в него тук и сега,

растат,учат и играят щастливи,

развиват се и стават все по-игриви.

Дали ще останат Тук не знам,

дали ще оставят татко си сам,

зависи от мен и от тях,

или ще потърсят щастието си 

другаде - не е Грях!