7.01.2008 г., 16:21

График

701 0 3
Сутрин слънцето изгрява.
Денем шумно става.
Щом светло стане -
хората се излежават,
после кой им е виновен,
че все са закаснели.
Щом залезе слънцето -
всички са си вкъщи.
Тъмно стане ли,
всички са в леглата.
Нощ е вече,
тихо стана -
няма викове и крясаци навънка.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анна-Мария Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво Ани! (само на думичките "закъснели" и "крясъци" сложи по едно "ъ" вместо "а", че ако го прочете "госпожицата" по български...
  • Добре дошло мило дете!!!Поздравления!!!
  • Хубав стих!!!
    Продължавай да пишеш, сестричката ми също е на твоята възраст и много й се радвам като почне да пише стихове!!!
    Поздрав миличка!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...