7 ene 2008, 16:21

График

710 0 3
Сутрин слънцето изгрява.
Денем шумно става.
Щом светло стане -
хората се излежават,
после кой им е виновен,
че все са закаснели.
Щом залезе слънцето -
всички са си вкъщи.
Тъмно стане ли,
всички са в леглата.
Нощ е вече,
тихо стана -
няма викове и крясаци навънка.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анна-Мария Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво Ани! (само на думичките "закъснели" и "крясъци" сложи по едно "ъ" вместо "а", че ако го прочете "госпожицата" по български...
  • Добре дошло мило дете!!!Поздравления!!!
  • Хубав стих!!!
    Продължавай да пишеш, сестричката ми също е на твоята възраст и много й се радвам като почне да пише стихове!!!
    Поздрав миличка!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...