7 ene 2008, 16:21

График

704 0 3
Сутрин слънцето изгрява.
Денем шумно става.
Щом светло стане -
хората се излежават,
после кой им е виновен,
че все са закаснели.
Щом залезе слънцето -
всички са си вкъщи.
Тъмно стане ли,
всички са в леглата.
Нощ е вече,
тихо стана -
няма викове и крясаци навънка.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анна-Мария Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво Ани! (само на думичките "закъснели" и "крясъци" сложи по едно "ъ" вместо "а", че ако го прочете "госпожицата" по български...
  • Добре дошло мило дете!!!Поздравления!!!
  • Хубав стих!!!
    Продължавай да пишеш, сестричката ми също е на твоята възраст и много й се радвам като почне да пише стихове!!!
    Поздрав миличка!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...