7 янв. 2008 г., 16:21

График

711 0 3
Сутрин слънцето изгрява.
Денем шумно става.
Щом светло стане -
хората се излежават,
после кой им е виновен,
че все са закаснели.
Щом залезе слънцето -
всички са си вкъщи.
Тъмно стане ли,
всички са в леглата.
Нощ е вече,
тихо стана -
няма викове и крясаци навънка.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анна-Мария Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво Ани! (само на думичките "закъснели" и "крясъци" сложи по едно "ъ" вместо "а", че ако го прочете "госпожицата" по български...
  • Добре дошло мило дете!!!Поздравления!!!
  • Хубав стих!!!
    Продължавай да пишеш, сестричката ми също е на твоята възраст и много й се радвам като почне да пише стихове!!!
    Поздрав миличка!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...