Графит със звуци и желания
А вятърът промушва нежните си длани
през стоновете истерични
на разкрепостените
по майски котки,
които с еротични обещания
примамват лятото
във лоното на залива…
И аз съм тук, сред тях…
Петлите чакам да забият
гвоздеите на среднощните си викове
в прозирната одежда
на тъмните желания –
и с пробудените четки на страстта -
рисувам циганки…
През чернозема на косите им наднича
изгревът - със цвят
на напращяла праскова…
И само отблясъкът на старите легенди
минава през зениците на радостта
и дели ръцете ми
от съвършените акорди на безкрая…
Велика проза е следата
на застиналото пълнолуние…
Гласът на отлива изпълва мислите
с платна… и със далечност…
Плахите усмивки на надеждите
хвърлят недораслите си котви
недалеч от фара.
Моят фар…
За него – раковините разказват на децата си,
а раците - темела му дълбаят
с кривите си щипки,
за да чуят стоновете
на вградената китара…
Отвързвам вихъра на огледалния му лъч,
за да надбяга вятъра
към празното легло на необята.
Да приласкае във постелята му
поредната несбъдната вълна…
Оставям четките на края на нощта…
Ще потопя главата си
във нажежените води на залива…
До дъно…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Чернев Всички права запазени
!
