Графит в подлеза
ГРАФИТ В ПОДЛЕЗА
Градът, приклещен в сънища безцветни,
изтри последните парченца памет.
Най-трудно в понеделника просветва,
от примката му – изход, знам, че няма.
Врата таксито тръшна под носа ми.
Стовари ме в квартал без гласна буква.
Обул огромни, тракащи налъми,
сархошът луд приклекна, незакусвал.
Кварталното кръчменце беше тъмно.
Кръчмарят гръмко хърка до жена си.
Навярно и по хълмовете стръмни
сънуваше претъпкани тезгяси.
Улуците, проядени отколе,
църцореха досадно, монотонно,
и край почти разхлопаните щори
сърцето ми се скиташе – бездомно.
Не съм художник, за да нарисувам
как самотата в рамка се побира.
И отчаянието се просмуква
с вкуса на дълго престояла бира.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
