Отново нощ безсънна,

призрачна, безплътна.

И ето- вече съмна-

утрин сляпа и безпътна.

„Светлина” начало значи,

но за висчки ли важи?

По улицата глуха крачи,

някой отиваше да спи.

И лентата с четири часа,

ако върнем бавно назад,

ще чуем няколко гласа-

зловещи сред спящия град.

Какво ли правят тези хора?

Нямат ли нужда от сън?

И не чустват ли умора?

Защо ли пак са навън?

И с изострено внимание,

и без да вдигат много шум

се разбираха с мълчание,

комуникираха наум.

Скрити неподвижно в мрака,

като по филмите досущ,

за поредна вечер чакат

влакът да остане пуст.

За да го направят по- различен,

тези свръхчовешки същества,

някак странно симпатичен-

просто шарен на места.

И цветът се разливаше плавно

на големи ярки петна

и не беше просто забавно,

а друга причина една...

изкарваше ги късно нощем

от топлите меки легла,

но тази причина все още

се крие зад гъста мъгла.

Нека бъдат чути

техните послания-

откраднати минути

за едно признание.

За моментите на грях.

За един вагон пустеещ.

За облаците смях-

за тях си струва да живеят.

И момчета, не забравяйте,

че няма срещу вас закон,

а пред това, което правите-

един голям поклон!