Графити
Отново нощ безсънна,
призрачна, безплътна.
И ето- вече съмна-
утрин сляпа и безпътна.
„Светлина” начало значи,
но за висчки ли важи?
По улицата глуха крачи,
някой отиваше да спи.
И лентата с четири часа,
ако върнем бавно назад,
ще чуем няколко гласа-
зловещи сред спящия град.
Какво ли правят тези хора?
Нямат ли нужда от сън?
И не чустват ли умора?
Защо ли пак са навън?
И с изострено внимание,
и без да вдигат много шум
се разбираха с мълчание,
комуникираха наум.
Скрити неподвижно в мрака,
като по филмите досущ,
за поредна вечер чакат
влакът да остане пуст.
За да го направят по- различен,
тези свръхчовешки същества,
някак странно симпатичен-
просто шарен на места.
И цветът се разливаше плавно
на големи ярки петна
и не беше просто забавно,
а друга причина една...
изкарваше ги късно нощем
от топлите меки легла,
но тази причина все още
се крие зад гъста мъгла.
Нека бъдат чути
техните послания-
откраднати минути
за едно признание.
За моментите на грях.
За един вагон пустеещ.
За облаците смях-
за тях си струва да живеят.
И момчета, не забравяйте,
че няма срещу вас закон,
а пред това, което правите-
един голям поклон!
© Франческа Салиери All rights reserved.
6