imperfect (Яна)
274 2097
13.02.2024 г., 15:08 ч.

Grand-mère 

  Поезия » Друга
349 14 20

                     част от мен

                     си е отишла

                     с теб

                     другата

                     те чака

                     да се върнеш.

                        Николай Владимиров

 

Едната част от мен си тръгна с теб,

а другата те чака да се върнеш.

В средата — празна чаша,

пълна с лед

прегръщам,

вместо ти да ме прегърнеш.

 

Къде отиде?

Топло ли е там?

Наистина ли винаги е лято?

В неделя хляб и вино ще раздам.

(Лалетата ти светят като злато.)

 

Защо не идваш всяка нощ насън?

Макар и денем все към теб да крача.

Не знам какво съм и какво не съм,

но най-доброто в мен си ти.

Не плача.

 

Повярвай ми, това не са сълзи.

Това са само спомени в очите.

По миглите ми весело пълзи

усмихнат миг, задрямал под липите.

 

Сред клоните целува ме дъжда,

но не

небе,

не облак го изпраща.

Не месец май, не птиците в нощта,

не е и полъх от липата спяща.

 

Това си просто ти.

Живееш в мен.

В най-свидното,

изстраданото

в мене.

Ако ме чуваш, Боже, в този ден,

върни ми я... за още малко време.

 

Върни ми я за глътка топлина,

за ранно утро с нашите лалета —

откраднат миг разкошна тишина.

О, как ми липсва цветето в ръцете ти!

 

И как ми липсва мъдрата ти длан,

която ме държеше да не падна!

Не знам къде си.

Този свят голям

без теб е къща,

схлупена и хладна.

 

Ако те има, Боже, на света

и ако виждаш болката ми в бяло

как нося я в сърцето и кръвта,

и в клетките на цялото си тяло,

 

вземи я и върни ми радостта

за миг дори.

Прости ми, че съм слаба.

Ако те има, Боже, на света,

върни ми ден от миналото

с баба.

 

 

© Яна Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??