Grand-mère
част от мен
си е отишла
с теб
другата
те чака
да се върнеш.
Николай Владимиров
Едната част от мен си тръгна с теб,
а другата те чака да се върнеш.
В средата — празна чаша,
пълна с лед
прегръщам,
вместо ти да ме прегърнеш.
Къде отиде?
Топло ли е там?
Наистина ли винаги е лято?
В неделя хляб и вино ще раздам.
(Лалетата ти светят като злато.)
Защо не идваш всяка нощ насън?
Макар и денем все към теб да крача.
Не знам какво съм и какво не съм,
но най-доброто в мен си ти.
Не плача.
Повярвай ми, това не са сълзи.
Това са само спомени в очите.
По миглите ми весело пълзи
усмихнат миг, задрямал под липите.
Сред клоните целува ме дъжда,
но не
небе,
не облак го изпраща.
Не месец май, не птиците в нощта,
не е и полъх от липата спяща.
Това си просто ти.
Живееш в мен.
В най-свидното,
изстраданото
в мене.
Ако ме чуваш, Боже, в този ден,
върни ми я... за още малко време.
Върни ми я за глътка топлина,
за ранно утро с нашите лалета —
откраднат миг разкошна тишина.
О, как ми липсва цветето в ръцете ти!
И как ми липсва мъдрата ти длан,
която ме държеше да не падна!
Не знам къде си.
Този свят голям
без теб е къща,
схлупена и хладна.
Ако те има, Боже, на света
и ако виждаш болката ми в бяло
как нося я в сърцето и кръвта,
и в клетките на цялото си тяло,
вземи я и върни ми радостта
за миг дори.
Прости ми, че съм слаба.
Ако те има, Боже, на света,
върни ми ден от миналото
с баба.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яна Всички права запазени
