30.10.2021 г., 9:30

Граница

672 1 0

 

Настана време,

едно такова никакво.

Сякаш извън часовника,

някъде в матрицата.

Време за навикване.

За посочване със пръст.

И за свикване

със затаената мъст.

Беше време

на себепреклонните.

Те не знаеха

на кой Бог да се молят.

И за всеки случай

се кланяха на всичките.

Но най-вече на себе си.

Стана време за пресичане.

На онази граница,

след която глави отсичахме.

В името на Бог.

Без да сме го питали,

дали е съгласен.

И защо да го правим,

та нали сме богоравни.

Беше време на безличие

и дойдоха бесовете.

А боговете мълчаха,

отрекли се от нас.

Беше време за катарзис,

изпуснахме го.

Останахме без глас.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Паулина Недялкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...