Oct 30, 2021, 9:30 AM

Граница 

  Poetry
453 1 0
Настана време,
едно такова никакво.
Сякаш извън часовника,
някъде в матрицата.
Време за навикване.
За посочване със пръст.
И за свикване
със затаената мъст.
Беше време
на себепреклонните.
Те не знаеха
на кой Бог да се молят. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Паулина Недялкова All rights reserved.

Random works
: ??:??