Настана време,
едно такова никакво.
Сякаш извън часовника,
някъде в матрицата.
Време за навикване.
За посочване със пръст.
И за свикване
със затаената мъст.
Беше време
на себепреклонните.
Те не знаеха
на кой Бог да се молят. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up