Гравитация
ГРАВИТАЦИЯ
От недрата избликна извор жив и кристален –
плахо капките гледат небето,
земна мъдрост поели и очарование,
с любопитството на детето.
Всяка учи съседната и се понасят
с гравитацията смело надолу.
Със възторг от живота и с мъничка грация
издълбават си пътя сурово.
И събрали във себе си сила и песен,
във поток се превръщат вълшебен.
И достигат реката, в своя устрем понесени,
после бавно потеглят със нея.
Коленичих и пих от поточе игриво –
радостта бързо в мене потече,
във реката измих си лицето сънливо,
тръгнах бодро в живота извечен...
Ще достигне морето всяка жива река,
в него порив и сила ще влее...
Своя бряг ще докосне побеляла вълнá,
капки детски щом плуват във нея!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симеон Ангелов Всички права запазени