ГРАВИТАЦИЯ

От недрата избликна извор жив и кристален –

плахо капките гледат небето,

земна мъдрост поели и очарование,

с любопитството на детето.

Всяка учи съседната и се понасят

с гравитацията смело надолу.

Със възторг от живота и с мъничка грация

издълбават си пътя сурово.

И събрали във себе си сила и песен,

във поток се превръщат вълшебен.

И достигат реката, в своя устрем понесени,

после бавно потеглят със нея.

Коленичих и пих от поточе игриво –

радостта бързо в мене потече,

 във реката измих си лицето сънливо,

тръгнах бодро в живота извечен...

Ще достигне морето всяка жива река,

в него порив и сила ще влее...

Своя бряг ще докосне побеляла вълнá,

капки детски щом плуват във нея!