12 ene 2018, 23:16

Гравитация

  Poesía
880 1 1

ГРАВИТАЦИЯ

 

От недрата избликна извор жив и кристален –

плахо капките гледат небето,

земна мъдрост поели и очарование,

с любопитството на детето.

 

Всяка учи съседната и се понасят

с гравитацията смело надолу.

Със възторг от живота и с мъничка грация

издълбават си пътя сурово.

 

И събрали във себе си сила и песен,

във поток се превръщат вълшебен.

И достигат реката, в своя устрем понесени,

после бавно потеглят със нея.

 

Коленичих и пих от поточе игриво –

радостта бързо в мене потече,

 във реката измих си лицето сънливо,

тръгнах бодро в живота извечен...

 

Ще достигне морето всяка жива река,

в него порив и сила ще влее...

Своя бряг ще докосне побеляла вълнá,

капки детски щом плуват във нея!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Симеон Ангелов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...