ГРАВИТАЦИЯ
От недрата избликна извор жив и кристален –
плахо капките гледат небето,
земна мъдрост поели и очарование,
с любопитството на детето.
Всяка учи съседната и се понасят
с гравитацията смело надолу.
Със възторг от живота и с мъничка грация
издълбават си пътя сурово.
И събрали във себе си сила и песен,
във поток се превръщат вълшебен.
И достигат реката, в своя устрем понесени,
после бавно потеглят със нея.
Коленичих и пих от поточе игриво –
радостта бързо в мене потече,
във реката измих си лицето сънливо,
тръгнах бодро в живота извечен...
Ще достигне морето всяка жива река,
в него порив и сила ще влее...
Своя бряг ще докосне побеляла вълнá,
капки детски щом плуват във нея!
© Симеон Ангелов Все права защищены