12 янв. 2018 г., 23:16

Гравитация 

  Поэзия
566 1 1

ГРАВИТАЦИЯ

 

От недрата избликна извор жив и кристален –

плахо капките гледат небето,

земна мъдрост поели и очарование,

с любопитството на детето.

 

Всяка учи съседната и се понасят

с гравитацията смело надолу.

Със възторг от живота и с мъничка грация

издълбават си пътя сурово.

 

И събрали във себе си сила и песен,

във поток се превръщат вълшебен.

И достигат реката, в своя устрем понесени,

после бавно потеглят със нея.

 

Коленичих и пих от поточе игриво –

радостта бързо в мене потече,

 във реката измих си лицето сънливо,

тръгнах бодро в живота извечен...

 

Ще достигне морето всяка жива река,

в него порив и сила ще влее...

Своя бряг ще докосне побеляла вълнá,

капки детски щом плуват във нея!

 

 

© Симеон Ангелов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??