Греховност
Когато се срути стена
от спомени, къща градили,
и плъзне по двора мъгла,
подгонила жизнени сили.
Когато избухне вълна
и крепостна участ разбуни,
разплита душата вина,
превзела житейските струни.
Земята сковава ръце
и идва часът на небето,
Потрепва от ужас сърце,
замръзва сълза по лицето.
Отива си бавно светът,
погребал човешка греховност.
Изчезва на пошлост градът
и ражда се вечна духовност.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Наташа Басарова Всички права запазени
