Греховност

Когато се срути стена

от спомени, къща градили,
и плъзне по двора мъгла,
подгонила жизнени сили.

Когато избухне вълна
и крепостна участ разбуни,
разплита душата вина,
превзела житейските струни.

Земята сковава ръце
и идва часът на небето,
Потрепва от ужас сърце,
замръзва сълза по лицето.

Отива си бавно светът,
погребал човешка греховност.
Изчезва на пошлост градът
и ражда се вечна духовност.