21.10.2006 г., 15:47

Грехът на волята

732 0 1

                 Грехът на волята

 

Твоя е моята душа,

Твоя е моята съдба,

Твоя е, докато не усетя, че греша.

 

Дори тогава няма да се спра,

Няма и да мисля за това,

Защото само така зная да летя.

 

Обичам не красивите очи,

Обичам не прекрасните ни дни,

Не обичам и как казваш: „Остани!”

 

Това, което причиняваш, ме плени,

Как само с допир ме срази,

Как с дъх ме размрази.

 

Колко трудно дочаках тази страст,

Потопена цяла в студ и мраз,

Лъч не ми се бе усмихвал и за час.

 

Но вече огън страшен ме тресе,

Сърцето ми се моли за малко да поспре,

Преди отново сладко да умре.

 

Най-сетне и моето лице гори,

И моята стена ти разруши,

А отказът превърна в „Продължи!”

 

Опасна е таз болка на плътта,

Но не устоях на нея аз вика,

Както и на волята греха.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бояна Драганова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...