21 oct 2006, 15:47

Грехът на волята

  Poesía
735 0 1

                 Грехът на волята

 

Твоя е моята душа,

Твоя е моята съдба,

Твоя е, докато не усетя, че греша.

 

Дори тогава няма да се спра,

Няма и да мисля за това,

Защото само така зная да летя.

 

Обичам не красивите очи,

Обичам не прекрасните ни дни,

Не обичам и как казваш: „Остани!”

 

Това, което причиняваш, ме плени,

Как само с допир ме срази,

Как с дъх ме размрази.

 

Колко трудно дочаках тази страст,

Потопена цяла в студ и мраз,

Лъч не ми се бе усмихвал и за час.

 

Но вече огън страшен ме тресе,

Сърцето ми се моли за малко да поспре,

Преди отново сладко да умре.

 

Най-сетне и моето лице гори,

И моята стена ти разруши,

А отказът превърна в „Продължи!”

 

Опасна е таз болка на плътта,

Но не устоях на нея аз вика,

Както и на волята греха.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бояна Драганова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....