Грехът на волята

Твоя е моята душа,

Твоя е моята съдба,

Твоя е, докато не усетя, че греша.

Дори тогава няма да се спра,

Няма и да мисля за това,

Защото само така зная да летя.

Обичам не красивите очи,

Обичам не прекрасните ни дни,

Не обичам и как казваш: „Остани!”

Това, което причиняваш, ме плени,

Как само с допир ме срази,

Как с дъх ме размрази.

Колко трудно дочаках тази страст,

Потопена цяла в студ и мраз,

Лъч не ми се бе усмихвал и за час.

Но вече огън страшен ме тресе,

Сърцето ми се моли за малко да поспре,

Преди отново сладко да умре.

Най-сетне и моето лице гори,

И моята стена ти разруши,

А отказът превърна в „Продължи!”

Опасна е таз болка на плътта,

Но не устоях на нея аз вика,

Както и на волята греха.