Говориш, че била съм грешка,

че кой не греши, нали?

Едно е в миналото да погледнеш и да усетиш, че щастлив си бил!

Уви, не можеш да го скриеш, че още мой оставаш ти!

Че все нещо в сърцето ти гризе те, че не можеш да се примириш!

Чужда не искаш да ме гледаш, че безпаметно ревнуваш и гориш!

Но не искаш да признаеш своята грешка, а така се прави, но уви!

Всеки нека напред да погледне, дано го осъзнаеш ти,

нека отдалеч да ме гледаш и още в теб да пламти!

Все за "нас" си спомняш и боли...

Нека всичко се забрави и за грешката, че с тебе бях - ПРОСТИ!!!