Грешна съм
на времето,
а безгрешно
се опитвах да живея,
душата ми
сама си носи бремето -
отричано
и неразбирано от нея.
Не се заслушах
в тишината,
отказах да живея
с правила,
на ръба се спрях -
пред страховете,
на парапет неизживян,
без перила.
И късно е
за закъсняла прошка!
Натежала съм с душа...
От грях родена съм
и грешна ще умра!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Стоянова Всички права запазени