ГРЕШНИ ПРЕПИНАТЕЛНИ
Морето ме посрещна с грак
на гларуси, препили с горест.
Родил ли си се единак –
ще мъкнеш доживотна болест.
Не си готов за моя Рай –
очите ти са вечно празни.
Нахлу в съня ми и комай
покоят в мене все те дразни.
С душа, по-мръсна от парцал,
какво очакваш да се случи,
щом нищичко не си ми дал,
но се умилкваш като куче?
Върви си, пътят е пред теб
и няма по-четими знаци –
любов – безбрежна като степ,
не приютява единаци.
© Валентина Йотова Всички права запазени