Грешница
"Бях облечена неподходящо.
И ме изгониха от Храма"
Светлея от любов!
Разгулно рамената ми белеят.
В Храма людно е, само хорът
ангелогласно и протяжно пее.
Ръката ми е в теб - във грях
и мислено те пожелавам.
И искам прошка!
Желая да съм друга,
майка и жена, добра да съм
и хрисима, като икона.
Но вятърът във мен ме лудва!
Посоките ме викат към падение -
невъздържана и гола съм!
Страстта в очите ми е -
докато утробата е топла,
за да изсветлявам от любов!
Защото жива съм сега
и от мен ще има само прах,
когато няма да ме има!
И, моля те, прости,
прости ми,
Господи!
И ме изгониха от Храма"
Светлея от любов!
Разгулно рамената ми белеят.
В Храма людно е, само хорът
ангелогласно и протяжно пее.
Ръката ми е в теб - във грях
и мислено те пожелавам.
И искам прошка!
Желая да съм друга,
майка и жена, добра да съм
и хрисима, като икона.
Но вятърът във мен ме лудва!
Посоките ме викат към падение -
невъздържана и гола съм!
Страстта в очите ми е -
докато утробата е топла,
за да изсветлявам от любов!
Защото жива съм сега
и от мен ще има само прах,
когато няма да ме има!
И, моля те, прости,
прости ми,
Господи!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Женина Богданова Всички права запазени
