Aug 3, 2007, 11:40 PM

Грешница 

  Poetry
659 0 10
                                                                       "Бях облечена неподходящо.
                                                                         И ме изгониха от Храма"


Светлея от любов!
Разгулно рамената ми белеят.
В Храма людно е, само хорът
ангелогласно и протяжно пее.
Ръката ми е в теб - във грях
и мислено те пожелавам.
И  искам прошка!
Желая да съм друга,
майка и жена, добра да съм
и хрисима, като икона.
Но вятърът във мен ме лудва!
Посоките ме викат към падение -
невъздържана и гола съм!
Страстта в очите ми е -
докато утробата е топла,
за да изсветлявам от любов!
Защото жива съм сега
и от мен ще има само прах,
когато няма да ме има!
И, моля те, прости,
                            прости ми,
                                            Господи!

© Женина Богданова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??