Грешница
"Бях облечена неподходящо.
И ме изгониха от Храма"
Светлея от любов!
Разгулно рамената ми белеят.
В Храма людно е, само хорът
ангелогласно и протяжно пее.
Ръката ми е в теб - във грях
и мислено те пожелавам.
И искам прошка!
Желая да съм друга,
майка и жена, добра да съм
и хрисима, като икона.
Но вятърът във мен ме лудва!
Посоките ме викат към падение -
невъздържана и гола съм!
Страстта в очите ми е -
докато утробата е топла,
за да изсветлявам от любов!
Защото жива съм сега
и от мен ще има само прах,
когато няма да ме има!
И, моля те, прости,
прости ми,
Господи!
И ме изгониха от Храма"
Светлея от любов!
Разгулно рамената ми белеят.
В Храма людно е, само хорът
ангелогласно и протяжно пее.
Ръката ми е в теб - във грях
и мислено те пожелавам.
И искам прошка!
Желая да съм друга,
майка и жена, добра да съм
и хрисима, като икона.
Но вятърът във мен ме лудва!
Посоките ме викат към падение -
невъздържана и гола съм!
Страстта в очите ми е -
докато утробата е топла,
за да изсветлявам от любов!
Защото жива съм сега
и от мен ще има само прах,
когато няма да ме има!
И, моля те, прости,
прости ми,
Господи!
© Женина Богданова All rights reserved.
