9.02.2008 г., 22:25

Грешница

950 0 4
 

Изкупих греховете си с мълчание,

не исках вече да съм грешната жена;

реших да изтърпя това наказание,

за да мога после пак да почувствам любовта.

 

Не исках вечно аз да бъда в прегрешение,

да ме сочат хората с пръст

и когато поддам се на забраненото изкушение,

те да желаят моята смърт.

 

Изкупих греховете си с търпение,

но към тях понякога се връщах, неволно;

в душата си чувствах само огорчение,

а в замяна дяволите кълняха ме фриволно.

 

Не искам повече грешница да бъда,

искам да забравя този начин на живот;

блудницата в мен да чуе своята присъда

и вечно да остане в своя гроб...

 

09.02.2008 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Инна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...