Feb 9, 2008, 10:25 PM

Грешница

  Poetry
949 0 4
 

Изкупих греховете си с мълчание,

не исках вече да съм грешната жена;

реших да изтърпя това наказание,

за да мога после пак да почувствам любовта.

 

Не исках вечно аз да бъда в прегрешение,

да ме сочат хората с пръст

и когато поддам се на забраненото изкушение,

те да желаят моята смърт.

 

Изкупих греховете си с търпение,

но към тях понякога се връщах, неволно;

в душата си чувствах само огорчение,

а в замяна дяволите кълняха ме фриволно.

 

Не искам повече грешница да бъда,

искам да забравя този начин на живот;

блудницата в мен да чуе своята присъда

и вечно да остане в своя гроб...

 

09.02.2008 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Инна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...