9 feb 2008, 22:25

Грешница

  Poesía
957 0 4
 

Изкупих греховете си с мълчание,

не исках вече да съм грешната жена;

реших да изтърпя това наказание,

за да мога после пак да почувствам любовта.

 

Не исках вечно аз да бъда в прегрешение,

да ме сочат хората с пръст

и когато поддам се на забраненото изкушение,

те да желаят моята смърт.

 

Изкупих греховете си с търпение,

но към тях понякога се връщах, неволно;

в душата си чувствах само огорчение,

а в замяна дяволите кълняха ме фриволно.

 

Не искам повече грешница да бъда,

искам да забравя този начин на живот;

блудницата в мен да чуе своята присъда

и вечно да остане в своя гроб...

 

09.02.2008 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Инна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...